Не помниш ли вечерта на Коледа - тогава,
когато бяхме там за първи път.
За топъл празник спомен ни остава
и за почувстваната вяра изведнъж.
Кой да предположи, че така ще стане.
Със едно палто да купим радостта.
Палто щом шие се от мигове мечтани,
то става смисълът и топлотата за душа.
Ах! С усмивка спомням си за часовете в бара,
на тая маса до бежовото меко сепаре.
На нея двете чаши - пълни с кехлибара,
а на сепарето, в приказки улисани, душите две. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up