Не помня друга (Нестинарка)
Цял живот по въглени скачаш,
цял живот, и все не изгаряш.
Толкова нощи омесваш в погача
и в толкова утрини палиш пожари.
Не помня друга да знае играта,
оня танц над жарава любовна.
И друга не зная така да се мята
и както тебе да бъде свободна.
Няма друга такава без маска,
смирена и блудна, слугиня и жрица,
зачената бурно и ранена във ласки,
на залез и утро червената птица.
Единствена, ярка и винаги съща,
времето бавно след тебе си крета.
Всеки те търси, насън те прегръща,
без да си Кармен, нито Жулиета.
Губя в хазарта, но сега ще позная,
не, че откривам наново света,
изстине ли някога моята стая,
първа ще дойде пак любовта.
ЧХ
© Христов All rights reserved.
