Не помня вече
Не помня вече колко пъти те сънувах,
не зная колко друми извървях,
но струваше си да намеря
онази, щурата, изпепеляваща любов.
Не знам дали е кризата на възрастта ми,
така би казал някой психолог,
но оттогава до сега не спирам да чертая
във нови щрихи своя... стар живот.
Не са ми чужди земните закони,
не съм и ангел, с ангелски криле.
Не Бог ме води... като мъничко дете.
Но ако ли пък грешна съм приживе,
то... знам за Рая хиляди врати...
Една, макар, за мене все ще се отвори,
дори зад нея дявол да се крий.
Дори зад нея най-изпепеляващ,
огънят на Пъкъл да гори.
Какво да кажа повече за мене -
мълчанието, казват, било за... добро.
Но чувствам във душата си (безбожна ли?!)
В сърцето ми любов гори!
Не искам аз човешките пороци да избегна,
от тях научих ценния урок -
да зная, че на някой съм потребна,
дори да не говорим... за любов.
И този ден пореден си отива.
Повярвай ми, не се замислях ни за миг,
затуй, че пред света съм съгрешила,
затуй, че минах толкоз път -
за да сме заедно отново,
и на раздяла във очите сълзи да блестят.
Гласът ми потреперваше безсилен,
но вътре в мен остана най-красивото от тези дни!
27 януари 2007
20:38
© Нели All rights reserved.
