НЕ ПОЗНА ЛИ В МЕНЕ ПРОЛЕТТА
Не позна ли в мене пролетта,
дойдох от зимен сън да те пробудя
с усмивката от хиляди слънца,
едно невероятно чудо.
Венец в косите ти закичих,
с цветни аромати все любовни,
вратите на страстта отключих,
нали за есента не сме виновни.
Донесох песента на славея,
меден глас в зорите тъжно пее,
даже силния е като слабия,
за свидното докрай милее.
А пред прага ти е още тъмно,
поне светулчица да ми присветне,
че пак ще падна в стръмното,
но може би така ще ми олекне...
дойдох от зимен сън да те пробудя
с усмивката от хиляди слънца,
едно невероятно чудо.
Венец в косите ти закичих,
с цветни аромати все любовни,
вратите на страстта отключих,
нали за есента не сме виновни.
Донесох песента на славея,
меден глас в зорите тъжно пее,
даже силния е като слабия,
за свидното докрай милее.
А пред прага ти е още тъмно,
поне светулчица да ми присветне,
че пак ще падна в стръмното,
но може би така ще ми олекне...
© Даниел Стоянов All rights reserved.
