Не позволявай
Не позволявай, друже,
мастилото в перото да засъхне.
Та в него скрита е една стихия...
Около теб - света,
след тебе пепел
и минало, което те погубва.
Но пред теб е утрото,
изпълнено с надежди...
Пиши, изтривай,
но остави след себе си
онези листи - чернобели,
и светъл лъч за утрешни метежи
от... любов и... още нещо.
Защото утре слънцето
отново ще погали
косите ти, от вятър разпилени.
И в очите ще блести,
ще отразява твоите копнения!
NG/nnn
Септември, 2007
© Нели All rights reserved.
