Не позволявай...
Денят се сгърчи, потъмня и - сви.
Тъй както червей след пороя.
И как нататък... как да продължи
след битката на скъпите си хора?
Не иска да повярва, че са те –
пред погледа ù всичко се полюшна.
Във люта схватка двама врагове,
които преди час с любов я сгушваха.
Изстрелват думи, заредени с ток -
над нея се сгъстява страшен облак.
И всичко е потънало във мрак,
а слънцето е някъде зад щорите.
Разпадат се мечти и светове.
Като онази къщичка от лего...
Тя има само тях. Къде да спре?
Главицата отказва да се справи.
Захлупва се сломена по очи –
неистов вопъл в нея се взривява.
Задъхва я. Разкъсва я. Крещи.
Една душица детска е на прага...
© Людмила Билярска All rights reserved.
