Не простих
Не простих
Не простих на себе си
и не исках прошка
със грешниците грешна и
с богините богиня,
във твоите очи така не се открих.
И ден след ден аз маски свалях,
и слагах домина пред мен,
за да прикрия самотата,
кървяща рана, спомен укротен.
Артисти сме, артисти ще останем
и синя кръв във нас струи,
и гордостта си скриваме усърдно,
дори и много да боли.
Нещастнице любов, и ти
ирония живот пак шпаги
сте опрели в мене,
не искам вашето коварство и любов -
сърцето ми отдавна стене.
© Галина Кралева All rights reserved.
