(Не)романтичен филм
Погалих с пръсти по косата Спомена,
а той, горкият - в радост се разплака,
избрал всред лятото отново, синьото
да пусне нов животец във душата ми.
А щом е лято, знам, ти влизаш в него,
ръка подаваш ми, а в нея ключ от Рая,
Светилото гори във погледа ти нежен,
узнало, че с Обичам наричаме Безкраи.
С целувки стъпва в утрото ни Прилив,
в смут перлите любов красива стават,
замислено прибо̀ят се усмихва мирен,
а морна на вълната му поляга чайката.
Аз галя твоите коси. И лепне пясъкът,
а вятърът шепти подканящо във транс:
От днес светът ти няма да е с граници,
но искай с тялото, сърцето. И мечтата...
Не искам аз да свършва, сякаш в кино съм
и черно-бял е филмът, лош герой Съдбата,
а тъжното е, че съм сам в салона странен,
излиза на екрана END. Да влезе Самотата.
© Ангел Колев All rights reserved.
