Не се измислих аз
На майка ми, която обичам безкрайно!
Не се измислих аз, а съм родена.
Отрязали са пъпната ми връв.
На майка ми в сълзата съм стаена.
Тя дала ми е нейната си кръв.
Била съм сляпа. Малко пеленаче.
Усещала съм кроткото присъствие.
Дори когато станах първолаче -
не е била от майките "отсъстващи".
Пораснах... боядисвах и косите.
Тя никога не каза, че съм тежест.
А тръгнах си. Оставих си следите.
Забих се във дълбокото и. Режеща!
Белязах и годините с тревога...
Под очите и съм скрита - в плач.
При нея трябваше да съм... не мога!
В съня и ще съм винаги по здрач.
Все още ме очаква... да се върна.
Така ме е възпитатала - с любов
и търси ме сама... да я прегърна,
щом дала е от нейния живот - живот!
Не се измислих аз, а съм родена.
Отрязали са пъпната ми връв.
На майка ми в сълзата съм стаена.
Тя дала ми е нейната си кръв.
Била съм сляпа. Малко пеленаче.
Усещала съм кроткото присъствие.
Дори когато станах първолаче -
не е била от майките "отсъстващи".
Пораснах... боядисвах и косите.
Тя никога не каза, че съм тежест.
А тръгнах си. Оставих си следите.
Забих се във дълбокото и. Режеща!
Белязах и годините с тревога...
Под очите и съм скрита - в плач.
При нея трябваше да съм... не мога!
В съня и ще съм винаги по здрач.
Все още ме очаква... да се върна.
Така ме е възпитатала - с любов
и търси ме сама... да я прегърна,
щом дала е от нейния живот - живот!
© Елица Стоянова All rights reserved.
