Не се обръщай!...
* * *
Животът като змия изпълзява,
оставя си мъртвата кожа
и тихо напред продължава -
назад да се върне не може.
Веднъж покълнало семето
се ражда и отново умира,
така и колелото на времето,
вечно се движи, не спира.
Така изтича и пясъка
от часовника на вселената,
на вълната чуеш ли плясъка,
тя значи остана във времето...
Вървиш ли напред, глава не обръщай,
не търси известност и слава,
защото назад не се връщат,
навеки потъват в забравата.
Погали по-добре до тебе човека,
в труден момент подай му ръка,
когато падне, вдигни го полека,
кажи му две тихи и мили слова.
Попитай го сетне, след десет години:
Кой е известният градски поет? -
(ще поспрат да се движат очите му сини)
Няма да помни! Но... ще се сети за теб.
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
