Оставих те, отказах да те нося,
защото друг е твоят свят
аз гола съм, но друго ще износя,
и бедна съм, а ти – богат.
Завърнах се в самопознание...
и с твойта власт се разделих –
без гняв, омраза и страдание
облякох се във моя стих.
Получил силата да побеждаваш,
да сееш мрак, да вдигаш прах,
не се опитвай мене да създаваш
аз любовта съм, а ти – страх.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
