Sep 8, 2007, 11:54 AM

Не се променям

  Poetry
1.6K 1 12
Не се променям!
                               Просто съм такава!
Пламти във мене огнена душа!
Не искам да приличам на жарава,
която гасне бавно в утринтта...

Гневът ми ураганно се изсипва,
но после претворява се в дъга...
От ласките кръвта ми бясно кипва
и безрезервно се отдавам на страстта...

Приличам на залязващото слънце,
което, угасявайки деня,
ще ти изпрати от лъчите светло зрънце,
за да е нежно-топла и за теб нощта...

И често съм до крайност откровена 
- презирам на преструвките дъха...
А любовта ми е монетата разменна,
която  срещу обич ще даря...

Не искай да съм друга и различна.
Пламти във мене огнена душа!
Не мога да съм ясна и логична,
но никога не ще те нараня... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...