670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Aug 28, 2008, 8:50 AM

Не се прощавам с виелицата 

  Poetry » Other
446 0 3

Виелицата дебне иззад ъгъла
да пусне в центрофугата живота ми,
ала изчаква първо да ме изхабят
гневът и подозрението в хората.

С ятата пролетни се връща онзи див стремеж
да продължавам, да упорствам до безумие,
да пръскам светлина, да давам цвят,
да пускам нови клони вместо тези, дето ги изгубих.

Виелицата ще се върне някой ден
и ще затрупат преспите душата ми навеки,
но засега празнувам слънчевия ден
и жълтата усмивка на лалетата.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??