Dec 17, 2014, 9:29 PM

Не се разказва болка, а търпи 

  Poetry
416 0 3

И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.


И залъкът съвсем ще ми горчи.
Гърмежите ще заглушат плача.
Луната ще празнува със звезди,
но аз съм емигрант, а не Луна.

 

Ще гледам снимки, колко е добре
на всички, дето вече са си вкъщи.
До пот ще стискам двете си ръце,
вместо със тях сина си да прегръщам.

 

На празници, в чужбина най-тежи.
Пропуснатите мигове убиват.
Не се разказва болката. Търпи
я онзи който в нея се намира.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно, нечовешко откровено! До болка изречено, почуствано и преживяно! Харесах с пълно 5!
  • Да, не всички се веселят по празници.
    Мисля, че добре си успял да предадеш емоцията, стихът е стегнат, езикът - образен, без излишни метафори.
    Едно предложение само - ако замениш "вместо със тях" (трета строфа, четвърти стих) с "наместо с тях", ще запазиш ритъма на стиха.
  • !
Random works
: ??:??