Не се разказва болка, а търпи
И този празник ще задраскам аз.
Вместо гирлянди ще редя слова.
Ще си говоря с вътрешният глас,
защото ще съм с него вечерта.
И залъкът съвсем ще ми горчи.
Гърмежите ще заглушат плача.
Луната ще празнува със звезди,
но аз съм емигрант, а не Луна.
Ще гледам снимки, колко е добре
на всички, дето вече са си вкъщи.
До пот ще стискам двете си ръце,
вместо със тях сина си да прегръщам.
На празници, в чужбина най-тежи.
Пропуснатите мигове убиват.
Не се разказва болката. Търпи
я онзи който в нея се намира.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
