Не се седи край огъня последен
Защо ми обеща, че ще са южни всички полюси,
че плюшеното мéче две морета ще преплува,
че ще се учи на въже да скача вече волята
и че големите неща се крият в малко чудо?
А то било известно на всички бавни залези,
/видели че земята и любовта са кръгли/
че камъкът крайъгълен отхвърлен ако падне,
най-лесно е да стане представата недъгава.
Понякога дали за продавач на гълъби призван,
най-нагло разчертал си за морски шах небето?
И мишката в капана кораб си вярва, че е капитан,
за онова, което не разбира, я сърбят ръцете.
Но толкова различна, студена кръв от теб
опитваш да прелееш в кръвта ми непокътната.
Сдобряването с думи не е на дневен ред
в бездънни гласове от себе си излъгани.
