Не се съмнявай в мен, душице!
Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път
вървяхме все край бреговете,
слушахме души от кръв и плът,
как шумно ни одумваха и двете.
Ориса ни съдбата с теб веднъж,
уверена във властта си вечна
и чух как трепна в тебе изведнъж
на струната гласеца дълговечен.
Ти в мен остана- огнена жарава,
дълбоко скрила обич и печал,
с тъга превързала дълбока рана,
до днес извиква в мене жал.
Не се съмнявай в мен, душице,
знам, че свиваше се във страстта,
и как с онази тъничка връвчица
отместваше от мене тежестта.
На сърцето по ръбът те усещам,
как изстискваш капчици живот,
и утрото умилително посрещаш,
подпалило безкраен небосвод.
Ти никога спокойна не заспиваш
на сърцето в ритъма заслушана,
със сълзи раните ми все измиваш,
завинаги във мене сгушена!
© Миночка Митева All rights reserved.
