Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път
вървяхме все край бреговете,
слушахме души от кръв и плът,
как шумно ни одумваха и двете.
Ориса ни съдбата с теб веднъж,
уверена във властта си вечна
и чух как трепна в тебе изведнъж
на струната гласеца дълговечен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up