Не се сърди, Принцесо моя, бяла...
Не се сърди, Принцесо моя, бяла –
ти, дъщеря на ледове и сняг.
Това не е завинаги раздяла.
До следващата зима чакай пак.
Търпението нека ти е знак.
Не се сърди, Принцесо моя, бяла.
И не ревнувай, мила, няма как –
ще дойде утре пролет разцъфтяла.
Ти погледа ми само завладяла,
не ме задържай с чара си студен.
Не се сърди, Принцесо моя, бяла...
Прекрасна си, но аз не ще съм в плен.
С усмивка изпрати ме в този ден,
с очите сини сладко засияла.
Не те забравям, споменът е в мен...
Не се сърди, Принцесо моя, бяла!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
