Не ме търси, сред цъфнали овошки,
нито в полета с грейнали цветя.
В прашинката не съм, която гложди
в очите ти, събудила сълза.
Не ме търси, сред лунните полета
и там не съм, студените лъчи
на таз Луна, облещено – проклета,
прогониха ме с думите – Върви!
Не ме търси под камък на поточе,
родено от топящия се лед.
Макар невинно, даже непорочно,
не ще откриеш там от мен ни ред. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up