Не ще е лесно, но ме потърси
Не ме търси, сред цъфнали овошки,
нито в полета с грейнали цветя.
В прашинката не съм, която гложди
в очите ти, събудила сълза.
Не ме търси, сред лунните полета
и там не съм, студените лъчи
на таз Луна, облещено – проклета,
прогониха ме с думите – Върви!
Не ме търси под камък на поточе,
родено от топящия се лед.
Макар невинно, даже непорочно,
не ще откриеш там от мен ни ред.
Търси ме, сред танцуващи огньове,
търси ме, сред бушуващи вълни.
Сред бури и стихии – супернови,
във гръмове и облачни стрели!
© Данаил Таков All rights reserved.
