Последната си риза съблякох,
да те наметна, че зъзнеше.
И не, не очаквах отплата,
видях те, че бързаше.
Внезапно се блъсна в сърцето ми,
притиснат от жажда и глад,
мръзнещ, потриващ ръцете си.
А аз носех вино и хляб.
Споделих с теб залъка, виното
и ти затоплих постелята,
после си тръгнах по видело.
Не си ми неделята...
© Ива ВалМан All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
