Не си опасен...
Не си добре дошъл, но влез.
Вратата е открехната за гости.
Изглеждаш ми нахакан. Интересно!
Поне не си опасен като Господ.
Какво те води в моя семпъл дом?
Панелен блок. Посредствени етажи.
Не ни работи даже асансьорът -
броим си стълбите като хлебарки.
Очакваш алкохол?! Пийни си чай,
защото днес... по лунната диета
е по-добре да си направим пас.
Не мисля, че важИ, поне за тебе!
Кажи сега... удобно ли си седнал.
Помислих те за брат ми пред вратата,
защото е оскъдно осветлението.
А нямах време да му се порадвам.
За мама знаеш... Сигурно и ти
си чувал, че без нея ми е... дяволско.
И двамата ми истински бащи...
И племенникът... Двегодишен палавник.
Разбирам те защо си антихрист,
макар че Го обичам. И Му вярвам.
Ти как успя да се възпротивиш
на дяволски-божествената пагубност?!
Кафе?!... След чая много не върви.
И аз не бях родена да съм охлюв.
„Голямата любов" ме промени.
Сребролюбив е златният ни Господ!
Изглеждам като мене... А не съм
от хората, в които ми се вярва.
Отиваш ли си, Дяволе?! Язък!
За първи път не искам...
И ми трябваш.
2008
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
