Не си отивай
Не си отивай, моля те! Недей!
Недей да бъдеш толкова жестока!
Знам, така ще бъде по-добре,
но раната ще бъде по-дълбока!
Не ме накзвай, моля те, прости,;
пред теб сега аз падам на колене.
Душата ме боли, боли, боли!
Върни се болката от мен да вземеш!
Вината във гърдите ми тежи
и твоят образ буди ме във мрака.
Очите пак са пълни със сълзи
и дълго в мойте нощи ще те чакам!
1980-1982г.
© Георги Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
