Не си отивай
Пристан - многозначна,
звучна, дума във ума ми
живее, тъй прозрачна,
в мисълта ми... плува...
И акустира - сън ли е?
Прекрасен до безкрая,
дълго чакан миг е,
във началото, а не във края.
Спомена е запечатан,
никога не избледнява.
Оживялата за миг картина,
нека скоро не отплава...
Присъствието ти е песен,
като музика пленява,
във съня ми ти си пристан
който пази, утешава.
Моля те, не си отивай,
знаех си, че пак сънувам.
При мене идвай си отново,
безгласно да ти се любувам.
© Даяна Руменова All rights reserved.
