Не си отивай, август
Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен,
която като малка тайна пазя.
След теб се сгъва в жълто всеки ден
и плаче безутешно на перваза.
Не тръгвай още. Този път постой
година-две в дворец от бели миди.
Увяхнали звездите ти безброй
отнася ги потока Персеиди.
Не си отивай, август. Остани.
Морето от очите ще прелее.
Душата ми е лято и кърви...
Кажи ми, как без лято се живее?
© Деа All rights reserved.
, но ти знаеш...
