Не си отивай още!..
Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после.
Разрушителен.
Не вярвам в нищо, в никой. Ничий съм.
Научихте ме как да не обичам.
Да бъда грозен. Празен. С вкус на безразличие...
И щом сте тръгнали, вървете!
Врати аз нямам вече за отключване.
Незнайно как сред хаоса на редовете,
ти някак влезе. Цяло чудо е!...
Поне постой. Не си отивай още...
Не искам да разбирам как ми липсваш.
Не сме осъмвали, възбудени от нощите. Дори не знам насън ли си или наистина...
Не чакам вече. Ти също не очаквай.
Замръзна времето ми с толкоз недоимък.
Отново помечтая ли - разплаквам се.
Защото цял живот живея посред зими.
Недей. Не си отивай. Късно е.
Преди да те прегърна със ръцете си,
във мрака ще ги срещнеш всички блудници.
Ония, дето ги обичах със сърцето...
Danny Diester
29.03.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
