Не си сама
Не съм сама
Сама на дъното на самотата
и нито брод, ни нещо да се хванеш,
да се опиташ крачка да направиш.
Дори ги няма корените на тревата.
Как неприветен, хлъзгав е брегът!
и няма кой ръката ти да хване
да те издърпа в здравите си длани.
Нима за теб му пука на света?
Потъваш надълбоко! Спри, недей,
че ямата дълбока ще те прибере
и кой е този, който ще я спре ?
Разкъсай този обръч и живей!
И как така си жрица днес на мрака
и кой, кажи ми вдъхна ти живот,
за тебе слязъл от небесен свод?
Десницата спасителна те чака...
Ще зачертае смело самотата.
Тревата корен ще ти подаде
и стълба от въжета ще сплете
между небето и земята.
Като през пъпна връв ще потече
живителната сила от небето.
Просторът ще се слее със сърцето
и Словото небесно ще рече:
„Не си сама, За тебе Господ плаче.
Живей за Него! Жертвата помни
и кръста на Голгота спомени!
За теб възкръсна – да не си сираче.”
© Стойна Димова All rights reserved.
