Не си сама във самотата
(В отговор на "Обич до събуждане")
"Сънувах, че със теб живея... "
Д. Стефанова
И аз понякога сънувам...
Ти тази нощ пристигна у дома.
Преди да легнеш пусна си косата
и после... Помниш ли я любовта?
В ръцете ти разлях се като восък.
Със устни кожата ми изгори.
Забравих упреци, въпроси
и молех се сънят да продължи.
Прегръщах! Боже, как прегръщах!
Усещах... Знаех, че боли.
В плътта ти жадни пръсти впивах.
Аз себе си не бях и ти не беше ти...
Но изведнъж ръката ми почувства
една студена празнина.
Разбрах, че сън било е всичко,
че всъщност сам съм у дома.
Ако не вярваш, питай Бог, но коленичих
и дълго молих му се да прости,
че най-големия си грях извърших -
оставих Любовта да си върви!
© Детелина Стефанова All rights reserved.
