Не си такъв, нали не си такъв?
Не си такъв, нали не си такъв?
Нали не си лъжец, кажи ми?
Шепни сега, че искаш ме до смърт,
че утре ще е късно и непоправимо.
Ти само мой си, само мой, нали?
На тези Дон Жуани не приличаш?
Така добър, и умен, и красив...
Обичаш ме, кажи, че ме обичаш...
За хиляди нещастници живях,
а после се отказвах да живея.
На участта си все се смях,
та да не може тя да ми се смее.
Не си безчувствен и безцветен ти.
Не виждаш като други в черно-бяло.
Не виждаш само пламнали гърди,
а дух и образ в младото ми тяло.
Аз вярвам в теб! Обичам те до болка!
Желаеш мен, не искаш само плът
(макар без мойта плът и да не можеш).
Не си такъв, о, не, не си такъв!
© Татяна Начкова All rights reserved.
