Недей да предизвикваш звяра в мен,
че както съм си кротка и добричка,
така превръщам се във страшен змей
и земята ще разтърся сам самичка.
Не си търси белята, хей!
Ти мислиш, че като мълча съм тиха.
Със думи остри като огнен меч,
ще срежа наглостта ти на парчета.
Недей да се държиш надменно, ей!
Короната ти прави те смешница!
Не можеш ли да впечатлиш с интелект,
ходи на село да пасеш тревица!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
