Когато падне нощта, тихичко в мрака ме пронизва огнена стрела.
Която ме изгаря и от болка КРЕЩЯ.
И всичко това заради една мечта, която ти разруши.
Правя опити да забравя любовта, но щом затворя аз очи,
виждам твоя образ мил как с ръце мачка моето сърце.
Искам да избягам от теб, но любовта ме спира.
Питам се, дали някога си обичал?
Дали любовта те е изгаряла така, както изгаря мен в този час?
Дали някога ще разтопиш леденото си сърце за мен?
Май пак се заблуждавам, ти просто не си за мен...