Не скривай небето ми
Оставяй ме да гледам към небето,
не ми го скривай!
Недей се сърди, ако нощем не заспивам
и го рисувам с думи и бои -
обсипано с брокат и със брилянти...
В такава нощ душата ми не спи.
Недей ме спира, аз съм си такава
и може би безкрай ще те учудвам.
Ще ходя сутрин боса по тревата,
ще плача първо, после ще се смея...
Но ти недей да ме затваряш,
не зная просто начин друг -
така обичам, чувствам, тъй живея.
Ще те целувам топла като слънцето,
ще тичам с тебе волна като вятъра,
ще те докосвам нежна като летен дъжд -
ти само давай ми простор
и в твоите очи ще се оглеждам
като в планински езера;
в прегръдките ти тихо ще заспивам -
ти само дай ми свобода...
© Елена Леонова All rights reserved.
