Не случи на жена горкия
Не случи на жена горкия,
дали за жал, или за смях.
Тя поетична е фурия,
говори в рими. Само с тях,
умът (ох, ум ли)? Моя грешка,
цял поетичен сбъркан свят,
в главата ѝ. Той носи тежка
съдба. Обръгнал и нерад.
Тя вечно облаците гони,
витае в етер, вятър, дим.
Той няма чисти панталони,
за него блян недостижим,
са прозаичните кюфтета,
за нея той е рицар млад.
Не в битка, а главата клета,
ще си изгуби, но от глад.
С чинии мивката е пълна,
прането мухъл го лови...
и плесен някаква покълна
на кухненския плот. Уви.
Преди напълно да се чална,
или да рухна изтощен,
ще търся, мисли си, нормална
жена. Съвсем като за мен.
Онази щом се сбабичоса,
ще търси като мене мъж,
но рицарите за какво са?
За да се лъжат по веднъж...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
