Понеже лая на пес ни замая
да чуем трелите в късния час
поне желая на песни за Мая,
в красива нощ -- дъщеря на Атлас.

Плеяди. Седем сестри всред безкрая.
От тях и теб вдъхновявах се аз.
Но днес самотен във мрака ридая,
лишен от твоя магически глас.

Напразно яхах за тебе Пегас,
в какво ли вярвах до вчера -- не зная?
Робиня кротка на гневен витяз,
ти с него искаш да бъдеш до края.

Но няма! няма да спра да се боря
за твойто пълно със обич сърце.
Уста щом трябва ще днеска затворя,

но в мисли крея лице във лице
със теб за плам и звезди да говоря,
обхванал влюбено твойте ръце.