Не стигат думите за любовта
и няма нищо по-красиво
от това, да чувстваш радостта
да обичаш всеотдайно, диво.
И когато вкусваш плодове
от дивата природа,
ти достигаш върхове -
недостъпни за народа.
За да погледнеш на кармичната стена,
извисила се над всички земни водопади.
Пречките не съществуват пред ничия мечта,
там само ценностите са награди.
© Росица Димова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
