Не стигат думите за любовта
и няма нищо по-красиво
от това, да чувстваш радостта
да обичаш всеотдайно, диво.
И когато вкусваш плодове
от дивата природа,
ти достигаш върхове -
недостъпни за народа.
За да погледнеш на кармичната стена,
извисила се над всички земни водопади.
Пречките не съществуват пред ничия мечта,
там само ценностите са награди.
© Росица Димова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
