Не стой на гроба ми, и не плачи
Не стой
на гроба ми, и не плачи.
Аз не съм там,
склопил очи—
Аз съм хиляда вятъра, които духат,
и диамантен блясък във снежеца пухкав;
аз слънце съм върху узряла ръж,
и нежността на есенния дъжд.
Когато се събуждаш сутрин в тишина,
съм бързият, възвисяващ порив
на полета на птичите ята;
звездица, светеща в нощта.
Не стой
на гроба ми в печал—
аз не съм там.
Не съм умрял.
Оригинал:
Do not stand
at my grave and weep,
I am not there,
I do not sleep—
I am a thousand winds that blow;
I am the diamond glints on the snow.
I am the sunlight on ripened grain;
I am the gentle autumn's rain.
When you awaken in the morning's hush,
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight.
I am the soft star that shines at night.
Do not stand
at my grave and cry—
I am not there;
I did not die.
© Nikolay Nikolov All rights reserved.
