Тъй крехка се оказа чашата, | ||
дори от виното и не отпих. | ||
Държах я само миг в ръката си, | ||
а после стъкълца броих. | ||
Порязана от мъничко парченце | ||
и белегът ми днес личи. | ||
И казвайки сега -Наздраве!... | ||
го правя не с ръце, с... очи. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.