Не разбираш ли, че даже и не слушам,
когато оправдаваш се за вчера?
Станалото просто си се случи,
независимо то теб и мене.
Възможността пропусната е вече.
Жалко за това, но лош късмет!
Следващата, може би далече,
днес очаква търпеливо своя ред.
Тъй че, ти недей да съжаляваш!
Забрави отминалия ден!
Себе си недей да обвиняваш,
ново утро посрещни със мен!
© Галина Матева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
