Не съжалявам
Не съжалявам, че остави ме с роса в очи,
душата ми разби, а и моите мечти.
Не съжалявам, че вместо ти, галеше ме сънят, нежен
и плувах в океан от хора, черен и безбрежен.
Не съжалявам, че ти за първи път научи ме да мразя,
така ще умея всичко на пътя ми да газя.
Не! Не съжалявам, че показа ми най-скорострелния спад -
от розовите облаци отново да се озовеш в мътния от лицемери град.
Не съжалявам! Запомни го!
Камъкът не чувства. Такова е сега сърцето.
Не съжалявам! Не си заслужава.
Но обещавам ти, образът ми безуморно ще те придружава.
Тогава с виновна стъпка ще прекрачиш на прага гордостта
и ще се молиш и този път да прочетеш в очите ми наивността...
Не съжалявам, че веднъж сгреших,
но втори път е немислимо да ме огорчиш!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
