Не съм дошъл при тебе, тук, за кратко
През девет планини и пак обратно
при тебе се завръщам. Нося дар.
За тебе този път аз многократно
ще извървя с неугасима жар.
Примигващо лицето ми поглеждаш,
че бузите ми малко са издути.
С прегръдка, мила, ти не ме посрещаш.
Видът ми странен, зная, те учуди.
До извора на живата вода -
препънах се - и стомната се счупи.
И за това с препълнена уста
пред теб стоя и нищо не се губи.
От устните ми пий! Да ти е сладко!
Не съм дошъл при тебе, тук, за кратко!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
