Не съм предвидима
Аз не съм предвидима, не съм от матрица,
не знаеш каква ще съм в ранни зори -
заспала в ръцете ти пееща чинка,
събуждам се хала с дъждовни очи.
Не съм приемлива, стандартна и скучна,
във мен са събрани прищявки и нрав.
Когато е тясно, отлитам със вятъра,
когато е мрак, съм Полярна звезда.
Изглеждам понякога твърде разбъркана,
момчешки безумна, без капчица страх,
и само след миг във ръцете ти пъргаво
се отпускам гальовно с очи на сърна.
Не си ме открил и в класьора ти празна съм,
разлистваш ме още с нескрит интерес,
жена щекотлива и някак достатъчна,
понякога зряла, а друг път дете.
Когато си идваш, отвътре на прага ти
неежедневна посреща те тя.
Не съм предвидима, такава прекрасна съм -
защото съм твойта обична жена.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
