Заради теб не съм същата
и заради теб усмивката я няма,
и заради теб съм умислена,
в мисли потънала, сякаш ме няма.
И заради теб слънцето
сутрин сякаш по-различно изгрява
и вечер в мисли изгубена,
изпращам го отново в безкрая.
И винаги чакайки, търсейки
твоята човечност, която я няма.
Забравяш кой си?
Изгубваш се... и отново те няма. ...