Aug 21, 2014, 6:06 PM

Не съвсем

  Poetry » Other
588 0 4

Преминах по-нататък,

но едва ли

ще стигна скоро живата вода!

През многото тревоги

се отвори

в душата ми

една пукнатина...

И няма как да бъда посред тези,

които подаряват светлина!

У мен е тъмно...

Хиляди въпроси

ме спъват

и...

е трудно да вървя!

Оставих твърде много зад завоя

и то все още вика

подир мен...

Обръщах се,

макар да търсех Бога!

 

Не съм Му дала себе си

съвсем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....