Не те избрах
светулка тиха, идваща към тебе,
душата си опарих, за да може,
от огъня на времето да взема.
Не ме позна, когато ме погледна,
нощта извика, за да те прегърне,
в сълзите ми кристални се огледа,
от вятъра в очите ти... измръзнах.
Не ме дочу, когато те повиках,
гласът ми отшумя, прехапах устни,
от болката сърцето ми се скъса,
кръвта ми е вината ти. Безвкусна.
Не те избрах, съдбата ми изсмя се,
простреля ме със своята трагичност,
не ме разбра, отказа да останеш,
а исках просто аз... да ме обичаш.
© Эоя Михова All rights reserved.
