Върна се, но твърде късно,
няма я вече любовта,
докосна ме - аз те отблъснах
и винаги ще е така!
Питаш ме: "Не ме ли искаш?"
не те искам, знаеш ли!?
Вече няма да допусна
за теб да роня пак сълзи!
Искаше да плача - плаках,
страдах дълго - векове,
преди десет дни те чаках,
преди десет дни, но вече НЕ!
© Елица All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
