През мойте острови вървя,
а те различни са от твойте планини
и някак си стигам до самота
от твоите черни мечти.
Не идвай в световете ми безбрежни,
заклещваш мойта свобода.
Не искам с твойте тесни стаи да се срещам.
Не искам с теб да се огранича.
От моя остров аз ще те изчистя
и всички мостове до твойте планини
като безкрайни ями ще измисля.
Бялото над твойто черно ще блести.
02.02.2003г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
