Не те обичам вече
„Сбогом. Не те обичам вече.“ - каза ти.
Замина си. На стоп. От Фамагуста до отсрещния ù бряг.
„Сбогом. Не те обичам вече“ - прошепна ти.
Със шепот на любовник...
Излязох, за да купя вино.
И върнах се, и явно беше си заминал...
От Фамагуста. И от мен.
Не ме обичаш вече.
Любовно съобщи ми с нежен, тих, категоричен глас.
Отключвам.
Виното държа.
Ти беше си заминал...
Под огледалото оставил бе писмо.
Последни нелюбовни думи.
Главата ме болеше.
Очите ме сърбяха.
Ушите бяха глухи.
В устата - още твоят вкус.
Пред прага клекнах обувките си да събуя.
С обувки не се влиза в дом.
Опитвах се да ги развържа.
Ти беше си заминал.
Оставил бе писмо!
Последни думи на любов?
„Обичам те! Не казах сбогом!“!?
Това е. Сигурно съм чула грешно сутринта.
Нали съм сутрин глуха...
И бързам.
Възли. Връзки. Праг.
Отварям виното. На винт е.
Клеча.
И пия вино. А в устата ми е още твоят вкус.
Написал си, че ме обичаш?!?
Ами да! Любовен шепот беше.
С любовен шепот казва ли се сбогом?!?
Значи казал си - Обичам!
Клеча на прага.
А ушите ми бучат.
Обичам те.
Това ли казваш, бе, писмо под огледало?
Искам да чета!
Под огледалото писмо лежи.
От теб.
За мен.
Без тебе няма Фамагуста,
Без тебе няма праг.
И няма дом.
Без теб ушите ми са глухи.
Очите ме сърбят.
Главата ме боли.
Без теб не искам вино!
Без тебе просто няма!
И тези възли.
Тези черни връзки.
Обувки мръсни.
Този праг...
Писмо.
С обувки не се влиза в дом.
Тук няма дом.
Щом теб те няма.
Вътре съм. С обувки.
Под огледалото - писмо.
Теб те няма.
„Не те обичам вече. Сбогом“ - ти каза сутринта.
Допих си виното и легнах на дивана, и заспах.
С обувки.
Писмо лежи под огледало.
И огледало няма, няма дом и няма праг.
Ти беше си заминал.
На стоп от Фамагуста до отсрещния ù бряг.
© Никол All rights reserved.
