“Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?”
Д. Дамянов
Не те познавах докато бе жив,
но днес, ей тъй от нищото изникнал,
прочитам всеки твой написан стих
и неусетно със гласа ти се провиквам:
“Елате бури, вихри, студове!
Торнадо извисете до небето!
Със силата на ваште гласове ...