Не те познавам, ангеле мой верни...
Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен,
та Господ те наказа да ме пазиш?
Знам, често си безкрил и си безпътен,
по тръни и жарава с мене газиш.
За всяка болка по перце си давал,
за да спасиш душата ми аз зная.
По ангелски наивно се надявал,
да ми отвориш портите на Рая.
Ще литнем ти и аз веднъж високо,
чуй, ангеле камбаните звънливи!
Щом живи сме, сърце да е широко...
По ангелско-човешки търпеливи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
