Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен,
та Господ те наказа да ме пазиш?
Знам, често си безкрил и си безпътен,
по тръни и жарава с мене газиш.
За всяка болка по перце си давал,
за да спасиш душата ми аз зная.
По ангелски наивно се надявал,
да ми отвориш портите на Рая.
Ще литнем ти и аз веднъж високо,
чуй, ангеле камбаните звънливи!
Щом живи сме, сърце да е широко...
По ангелско-човешки търпеливи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.