Стъпките по пясъка
не отмиват сълзите,
отронени някога.
А времето лекува,
но не забравя.
И аз не прощавам.
И не оставям
болки по чужди
пътеки, които ме
водят към никъде.
Не вървя и по пътища -
гоня стъпки встрани.
Не чуждите -
своите стъпки откривам.
А ти си далечен
във моето близко -
не те търся (привидно) -
защо те намирам…
© Истинска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чрез стиха аз споделям част от себе си,благодаря,че го оценихте!