Стъпките по пясъка
не отмиват сълзите,
отронени някога.
А времето лекува,
но не забравя.
И аз не прощавам.
И не оставям
болки по чужди
пътеки, които ме
водят към никъде.
Не вървя и по пътища -
гоня стъпки встрани.
Не чуждите -
своите стъпки откривам.
А ти си далечен
във моето близко -
не те търся (привидно) -
защо те намирам…
© Истинска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чрез стиха аз споделям част от себе си,благодаря,че го оценихте!