Светът е като кошер разбушуван -
заплашва ме от четири страни.
Тревожни новини ме атакуват,
изпълват с неизвестност мойте дни.
Светът се гърчи от противоречия,
към ново преустройство се стреми.
От сблъсъка на цели, интереси,
избухват неугасващи войни...
И аз, човекът малък, съм бурмичка –
в месомелачката на моя ден.
Споделям всичките вини. И сричам
молитвата – да бъда опростен.
© Елица Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
