Светът е като кошер разбушуван -
заплашва ме от четири страни.
Тревожни новини ме атакуват,
изпълват с неизвестност мойте дни.
Светът се гърчи от противоречия,
към ново преустройство се стреми.
От сблъсъка на цели, интереси,
избухват неугасващи войни...
И аз, човекът малък, съм бурмичка –
в месомелачката на моя ден.
Споделям всичките вини. И сричам
молитвата – да бъда опростен.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
