Не ти го пожелавам, но може и теб да застигне...
Когато задуха от север насрещният вятър
и дръзко нахлуе в света ти – подреден и прилежен,
и рязко разлюлее под твоите крачки земята...
когато усещаш, че губиш последна надежда,
че страшният вятър след бурята кротко ще стихне...
Не ти го пожелавам, но може и теб да застигне...
Когато обръщаш се себе си сам да откриеш,
когато не срещаш от никъде чуждо разбиране,
когато не можеш тъгата си вече да свиеш,
изпуснал момента за „двама” за „дом” за „завиване”
и глас от вина като страшен вулкан в теб изригне... ...